Регионален исторически музей - Стара Загора

В центъра на Стара Загора се намира Регионалния исторически музей. Неговият фонд съхранява хиляди ценни експонати. Чрез своите изложби музеят представя последователно всички исторически периоди. От най-древни времена районът на града е бил обитаван, което се вижда в първата зала. Най-старите доказателства за живот датират още от новокаменната епоха, VI хил. пр.н.е. Специална карта показва местоположението на повече от 120 праисторически селищни могили в околностите, като пет от тях са в самия град. Изложени са инструменти от кост, рог и кремък, както и глинени съдове с необикновени форми и орнаменти. За римския период на Старозагорския край се смята, че започва през 46 г. н.е., когато територията е превзета от римляните. През 107 г., след победа над даките, император Траян преминава оттук и решава да изгради град по римски модел, наречен Августа Траяна. Той е имал полуавтономен статут, със свой собствен съвет и народно събрание. От този период в музея се пазят забележителни артефакти, открити при разкопки – стъкло, бронзови светилника, скулптури, монети и накити. По време на строежа на новата музейна сграда, работниците попадат на любопитна находка – част от главната улица на римския град, „кардо максимус“, свързваща Северната и Южната порта. Откритият участък се намирал само на 30 м от Южната порта на крепостната стена на Августа Траяна. Той е реставриран и консервиран от специалисти и днес може да се види в приземния етаж, изложен in situ – точно там, където е открит. Широчината на улицата е около 6 м, а с каменните тротоари отстрани общата ширина достига 11 м. Тази част е украсена с колони, статуи и каменни релефи, както е било в древността, а стенно пано показва продължението ѝ до вече несъществуващата Южна порта. Останалите зали разказват за развитието и съдбата на града през късната античност, Средновековието и Възраждането, до големия пожар през 1877 г., който почти напълно го разрушава. През лятото на 1877 г. край Стара Загора се състои една от най-големите битки през Руско-турската война (1877-1878). Въпреки героизма на руските войници и българските опълченци, османските сили начело със Сюлейман паша успяват да превземат и изгорят града. След Освобождението, на 5 октомври 1879 г., е поставен първият камък за неговото възстановяване. Тази дата става официален празник на града, който се възражда от пепелта. В музея има на разположение информативни материали и сувенири за продажба.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви